Ужас - едва ли съществува
по-точно определение за онова, което изпитвам, сблъскам ли се с така наречения
синдром на кифлите. Харесвам както авангардния стил на обличане,така и
разкрепостения начин на мислене. Понякога дори прибягвам към кича и натруфеността
- все неща, които лесно биха ме
доближили до кифла обществото, в което, за да членуваш, не се изискват дори
много усилия, а пък е и модерно, така че защо да не се пробва човек - малко
повече въображение и смелост са достатъчни, за да го докараш, било то и само на външен вид. Онова,
което ме отвращава, е не
физическата опаковка на кифлите, с която така или иначе съм се примирила, че
ежедневно ще се сблъсквам - отчайва ме блясъкът в очите на днешната младеж,
която се вдъхновява единствено от
пайети, пищни деколтета и дебели вратове с ланци по не знам ти колко грама. Искреното
благоговение пред скъпи коли и маркови дрешки е вече не просто интерес или разпускащо хоби за
любителите на лукса, а идеал, към който всеки се стреми .
Желанието да бъдеш, а не просто
да изглеждаш посредствено, е именно причината, поради която се ужасявам от
масовото разпространение на кифлата . Всеки има право да изглежда както пожелае, но когато проблемът
се превърне в унищожител на ценности и убиец на всякаква перспектива, различна
от чалга клубуването от понеделник до неделя, именно тогава не бива да се стои безучастно и
просто да се цъка с език. Мълчанието е примирение , а не несъгласие - за кифлите даже е и знак
на подкрепа, а защо пък не и на уважение
и почит.
Да бъдеш част от обществото на кифлите не се
изразява единствено в това да носиш дрехи с тигрови шарки или да не можеш да
прецениш, че шепа фон дьо тен е повече от прекалено за излизане на разходка в
парка. Ако искаш да се титулуваш с названието кифла и другите да те разпознават
като такава не само по облеколото, което е първа стъпка в кифлотрансформацията,
но и по цялостното ти излъчване и поведение, е нужно искрено да се радваш на всяка
една случка, която новият облик ще ти донесе като бонус по време на преобразяването. Дали е
гадже мутра, почерпка уискенце в кварталното заведение от особено
представителен джентълмен или просто звучно подсвиркване на улицата от група
зажаднели за Бог знае какво момчетия, не е от значение. Кифлата преживява всеки
един подобен момент от ежедневието си с огромен ентусиазъм - за нея
екзистенциално е не само дума, с която да се надува пред дружките си,
използвайки я за щяло и нещяло. Eкзистенциално е и всяко събитие, признаващо я
за част от масатa, но все пак и за малко по- така от останалите - я заради силикона,
подарен ѝ от родата за бала, я заради новия
extension, я заради роклята от клипа на Преслава, с която толкова се гордее
открай време.
Безспорно тенденцията на
разпространение на синдрома Кифла е изключително тревожна. Далеч по-тревожни
обаче са именно всички онези фактори, правещи възможно съществуването на такъв
феномен . Технологичният свят, в който живеем, допълнително улеснява масовизацията
на кифлата - кой в днешно време не би
предпочел да се скрие зад малкия екран на компютъра, позволяващ му да се
превъплъти в когото и каквото пожелае, вместо да се покаже на света с всичките
си недостатъци и недъзи. Колко по-лесно е да заличиш това, което не харесваш от
себе си с няколко клика на мишката, макар и да знаеш, че промяната е само в
киберпространствения свят, отколкото да се изправиш лице в лице с реалността,
която, разбира се, е далеч от фотошопирания вариант на перфектната фигура и
безупречно чистото лице. Какво толкова , като сбъркаш няколко пъти някакво си о или у, докато чатиш във
фейсбук - или клавиатурата ти е бъгната, или пък съвсем случайно е станало от
невнимание. K’во ти
дреме - бързо пишеш в Гугъл цитати на някоя известна и мъдра по възможност личност
- постваш на стената и всичко е готово - остава само да
изчакаш нужния брой лайкове. Всичко е поправимо и толкова лесно - за какво ти е
да ходиш по срещи, като имаш и flirt4e,
и gepime, и
какво ли още не - виждаш снимката и решаваш - много важно дали пише не знам слято или те ‘убича’, нали има снимка с бицара 50 санта и златна верижка над
блузката с надпис Армани - хващаш го и
друго не ти трябва, принцът е намерен, остава да видиш и конят дали го бива.
В България реалити предаванията сега са връх в
модата на шоубизнаеса. Какво по-благоприятно поле за изява от сцената на някое
колоритно шоу? За кифлите такъв тип предавания са идеална възможност светът да
ги открие - току-виж им намерил богат батко с джип, току-виж хората ги
харесали, пък защо не и подкрепили. Златка, усмихнато момиче, без кой знае
какви претенции за интелектуални познания, влиза в къщата на Големия брат. За
нея бюстът, кубиците силикон, импулсивността и харизмата на простия, но
добродушния, са средства, с които да успее. Какво като не знае, че Лондон не е
държава, а Белгия не е столица - животът е пред нея, славата е в краката ѝ, а на всичкото отгоре се радва и на
хорското внимание - притрябвало ѝ е да знае столицата на Европейския съюз. Не, не държавата на Златките -
държата на Кифлите - тя, Златка, е проблем, подлежащ на коригиране, но кифлите
- за които тя е идеолог, водач и пример, те са страшните, от тях трябва да се
пазим.
Добре си спомням как неотдавна, напът за
училище, влязох в една баничарница - набързо да взема нещо за преди час. След
мен на вратата се сблъскаха две девойки, напудрени и от горе до долу намацотени
целите с грим - навярно бяха объркали входа на баничарницата с този на кафенето
в следващия безистен заради Галена, чийто глас звучеше от касетофона зад
витрината със закуски. Пет минути се цъклиха в гевреците и кремвиршките, докато
накрая решиха, че не им се яде нищо - трябвало да внимават до петък да не качат
някое кило, пък и кой ли ги бил пипáл, тия мазнотии, някоя циганка ще
да е най-вероятно. На излизане от баничарницата едното момиче се изсмя на
другото, казвайки ’Малко ти е фон дьо тен-ът нещо днеска'’, а другото възмутенo отвърна '’Ама, че си
кифла - капка мозък немаш, само гримове
са ти у главата'’.
Ежедневието ни се е превърнало в битак, продаващ
души - никой не се замисля за нищо - натокал ли си се, значи е шест - другото
не те интересува. Чантата ти маркова ли е, всичко останало губи значение -
нищо, че арабинът на пазара, дето обяснява на всички колко са красиви и какви
са душички, им пробутва ментета - какво значение има редът на буквите - г-д ли
е, д - г ли е, все е Г&Д. Кифлите това не го разбират - те се гордеят с
хубавите си лъскави играчки и хилядите си тоалети и това напълно ги
удовлетворява. Те са си самодостатъчни,
нямат кой знае каква нужда дори и от признание - каквото и да кажат
другите, те са най-хубави, безгрешни, идеални - приемат само градивна критика, a
другото са глупости и недомислици. Пък и кой би се осмелил
да им се присмее или да каже нещо против тях - днес кифлите са модната икона,
която масово всеки следва и обожава, би било грехота човек да се протипостави
на елементарното и високомерното, което го заобикаля и учи как да живее.
Започнах да свиквам навсякъде да чувам "Леле, каква вифла", "Боже, колко кифленска блуза", " Гледай кво кифле". Хората определено са изменили начина си на живот - общуването не е същото, а и намеренията са други. Момичетата припадат от вълнение, ако се намери някой готин батко да им каже "Как е, кифло?". Интересна отвън, куха и безлична отвътре, кифлата днес е най-продаваният продукт - лесно откриваема, достъпна за всеки джоб и вкус, евтина, но пък засищаща глада за известно време, тя е безспорен хит на пазара, не само наслада за очите, на която всеки може да се любува, но и истинско съкровище, което човек лесно може да си купи. Кифлата - това е името на многото, а не на едната. Кифлата е синдром без граници и предели на разпространение. Кифлата, това е културата, настоящето, бъдещето.
Кифлата не е опаковка - тя не е излъчване, нито грим или определени дрехи. Тя е цялостно поведение, огледално на обществото и неговите привички. Кифлата се разпространява обратно пропорционално на това как бива възприемана - колкото повече са тези, които недогуват срещу нея, толкова повече тя се разраства, толкова повече представители ражда. Ужасът е, че обществото, заглушено от чалга ритмите и заслепено от блясъка на скъпите коли, в които се возят покровителките на бъдещото, нехае и мълчи. Изпитвам ужас, защото дори да не мълчиш, си безсилен, кифлата не е само спирка по пътя - тя е бленувана дестинация, мечта и споделен идеал. Кифлата е начин на мислене и възприемане на нещата. Тя е не просто момиче с оскъдно облекло и много тежък евтин грим , а човек без реални цели и стремления. Т я е комплексираното дете - продукт на потребленческото ни съвремие, издигнало в култ скъпото и лъскавото, оставило стойността на заден план.
Posts
0 comments:
Post a Comment