29.11.13

Похищението на Европа

Eвропа е най-западният полуостров на Евразия, приет като самостоятелен континент. С това име преди повече от 2000 години означавали част от Гърция. А според гръцката митология Европа била дъщеря на финикийския цар Агенор.

Както ще видим след малко, тази връзка с финикийците и с тяхното изобретение - парите, съвсем не била случайна. Една сутрин палавата щерка на стария цар си играела с приятелки на брега на морето. Оттам внезапно изскочил Зевс, преобразен като бик, похитил девойката и я закарал на остров Крит. Там, далеч от очите на ревнивата Хера (изнервена впрочем от непрекъснатите му изневери), Зевс прекарал приятни дни и нощи с Европа. От което им се родили трима сина, двама от които по-късно станали царе. Така похищението на девойката Европа завършило с хепиенд, по холивудски. То после станало сюжет на различни картини, някои от които много известни. Тук има и две любопитни подробности. Похищението на Европа е изобразено на гръцката монета от две евро. Същото това похищение, във вид на скулптура, стои пред сграда на Европейския съюз в Брюксел. И навява разни мисли.   

Например, ще успее ли Гърция да похити отново Европа както в знаменитата легенда?
И ще има ли и този път историята хепиенд? По първия въпрос нещата са ясни - Европа вече е похитена, друга тема е дали Гърция го стори това, или Европа сама се похити. А на втория въпрос може да се отговори уклончиво. За някои краят ще е щастлив, за някои не. За голямото мнозинство пък ще остане утешението на боцмана, който развеселил пътниците на потъващия кораб с фразата: "Вода ще има за всички".
Как тогава Гърция успя да похити Европа? Макар и относително малък, това все пак е континент с територия над 10 милиона квадратни километра, към 50 държави и над 730 милиона население. Това не е като да похитиш девойка, дето едва ли има и 50 килограма. 

Евроциркът, който наблюдаваме напоследък, много добре се описва с поговорките, които остроумният български народ е създал за такива случаи. Например поговорката за зелника и за това, че не е луд този, който го изяжда. А този, който веднага след изяждането тича да му носи друг. Вероятно за да провери дали изялият един зелник може да изяде още един. Само дето не е нужно да се проверява - може. И два може. И още колкото там му донесат - и тях може.
След като стана ясно, че Гърция дължи 300 милиарда евро само на чуждите банки (общо дълговете на Гърция са над 500 милиарда, но точната сума е табу и всички суеверно я избягват) и не може да си плаща даже лихвите, богатите европейци се събраха и започнаха да мислят какво да правят с държавата, която през последните години е изяла n на брой зелници. И както се очакваше, донесоха нов зелник. Един по-малък такъв, само за 110 милиарда.
Едва ли някой се съмнява, че гърците и този заем няма да го върнат. Както няма да върнат и другия, дето е табу да се споменава колко е. И не само защото няма да искат. А защото и да искат, няма да могат. Просто така, една 10-милионна, не особено богата държава, в която не се плащат данъци и след обяд всички спят, не може да върне тези над 600 милиарда. И 100 милиарда не може да плати, това е очевидно.



Пълна енигма е защо пресметливите иначе европейци, нагазили самите яко в кризата, решиха да угробят още много пари, вместо да кътат всяко евро и да укрепят собствените си закъсали пенсионни системи, примерно. Или друго нещо полезно да направят, все пак 110 милиарда са по 200 евро на всяка една западноевропейска глава. Ако не за друго, за един здрав банкет стават.
Енигмата обаче леко изсветлява, ако си спомним за един друг знаменит принцип, завещан ни също от финикийците. И той е, че когато човек дължи пари, това е негов проблем. Но когато дължи много пари, това вече е проблем на този, който му ги е дал. Само че умният финикийски кредитор накрая прежалва каквото там е дал, продава длъжника в робство и с получените пари отива да пие едно малко. Засега обаче умните уж европейци са далеч от нивото на финикийските кредитори. Но нищо, има време да им узреят главите. А може и да не им.

Шегата на страна, наистина е интересно на Запад не ги ли виждат тези работи, или пък нещо друго имат предвид? Аз вярвам, че там има и мислещи хора, включително такива, които участват в управлението на икономиката и финансите. Та тези умни хора не може да не са наясно какво ни е дереджето и най-важното, към какво сме се запътили. И както са наясно, така вече на два пъти гасят финансовите пожари с бензин. С което вещество точно това не бива да се прави.
Първия път набориха кризата така: в САЩ напечатаха един трилион долара, а в Европа - един трилион евро. Или така беше съобщено, защото ако се направят някои сметки излиза, че всъщност са били напечатани около 5 до 10 пъти повече хартийки, на които пише долар и евро съответно. Но това няма значение. Това им е хубавото на големите числа: дали са един, два или пет трилиона, е почти все тая. То сега даже не ги и печатат трилионите, а ги генерират с едно кликване на мишката. Как току-що набориха кризата с Гърция и другите държави с натрупани дългове, които те също не могат да върнат дори и да искат? Ами взеха, че пак напечатаха един трилион евро. Това, най-малкото, говори за липса на въображение. Но от стандартен европолитик - толкова.

Дори когато имат акъл, политиците в демократичните държави не искат и не могат да мислят и да действат стратегически. Причината е в късия политически хоризонт на всяко демократично избрано правителство. Четири години има между два избора, и то ако не са предсрочни. Така остават три години, за да се свърши нещо. Защото първите шест месеца се ориентираш в обстановката, а последните шест месеца гледаш да угодиш на всички, за да те изберат пак. Е, за три години и Господ да слезе на тая грешна земя, няма как да я оправи. С което не искам да кажа, че един диктаторски режим с 30-годишен хоризонт е за предпочитане. Въпросът с диктатурите обаче съвсем не е решен и за сега, от политкоректни съображения, е оставен за бъдещите историци. При неясната оптимистична прогноза, че такива все пак ще има.
Ние обаче няма да чакаме неясното бъдеще и още сега ще споделим "некои съображения", както казваше любимият на мнозина комунистически диктатор Тодор Живков. На който историята му дари политически хоризонт от цели 35 години. Та става въпрос за диктатурите. Три от четирите прасета (групата PIGS според лепнатия им вече в Европа етикет), които са във фактически фалит, до 70-те години на миналия век бяха управлявани от диктатури. Франко в Испания, Салазар в Португалия и режима на полковниците в Гърция. Четвъртата държава от групата, Италия, пък е родина на фашисткото движение на Мусолини ("фашио" е сноп пръчки, символ на властта в Древен Рим). Има един прост принцип в криминалистиката: едно съвпадение може да е случайно, две съвпадения - едва ли, а в три съвпадения случайност няма. В горния случай имаме три съвпадения и изводът сам се налага.

Какви са изводите за България? Понеже дългът ни е относително малък, ще се наложи да го връщаме целия. Виж, ако беше огромен като гръцкия, тогава и на нас щяха да ни го опростят. Това е шега, но във всяка шега има някаква истина. Току-що излезе докладът на Еврокомисията за готовността на страната ни да влезе в еврозоната. Оказва се, че не удовлетворяваме повечето критерии. Този евроматериал е забележителен с това, че не казва цялата истина. А половината истина е по-лоша от лъжа. Та истината е, че повечето държави членки на еврозоната не удовлетворяват критериите за членство. Ама иначе са си вътре и няма как някоя членка да бъде махната. Което обяснява защо малка Гърция успя да похити Европа. А какъв ще е хепиендът, показват пазарите. Които дори не усетиха въпросния трилион евро. И курсът на европейската валута продължи да пада. Остава да видим дали някъде в похитена Европа е останал здрав разум, или някой юнак пак ще кликне с мишката. Да не дава Господ.

Катя Марашлиева

0 comments:

Post a Comment