3.12.13

Втора употреба


Академично есе, Марияна Тодорова
Курс по журналистика


Втората употреба е решение на немалко финансови проблеми,но е причинител на душевни такива,защото е недопустимо речта,мечтите и образованието да бъдат втора употреба. Днес в България почти всичко ни е втора употреба. А ,уж, живеем във века на новото. Защо нашето ново в Европа е вече старо? Всъщност май не е толкова чудно. Ние така сме научени-на втора употреба. 20-те години на 20-ти век в България идват през 90-те и ние ги посрещаме като непознати гости,по български,винаги с по едно наум. В наши дни магазините втора употреба никнат като гъби след майски дъжд,пък и у нас имат чудесна почва. А хората берат ли,берат. Дрехи,обувки,уреди,автомобили,авточасти,книги,идеи,образование, език, за всеки има ,по много ,и е евтино. Дали евтиното образование няма да ни излезе скъпо? Годината -2013-та, списъкът ми с учебници за университета-същия като на майка ми. О,колко хубаво! –ще си кажете,няма да даваш излишни пари. Да,хубаво е. Чудя се ,обаче дали нещата не са се попроменили за 20-тина години. Е,колко пък са 20 години? Ами целия ми живот. За това младите хора избират да учат в чужбина,защото там се живее в настоящето и се мисли за бъдещето,а тук, в нашата мила родина , се живее в миналото,а настоящето на Европа е в нашите бъдещите планове. Мечтите втора употреба са дори по-страшни. Веднъж чух разговор на деца,катерещи се по една ръждясала катерушка. Баба ми ми разказа,че на тази катерушка са се запознали майка и и баща и.Много романтично,нали? На същата катерушка,на която,след толкова години, си играят тези две деца. В България историята е на почит,явно е важно да пазим старите неща,но май понякога трябва да ги заменяма с нови. Та, да се върнем на децата. Бяха на възраст втори/ трети клас , момче и момиче. - Ваньо , много обичам да рисувам. Питах нашите ,дали може да ме запишат на уроци по рисуване,вместо по английски,но те отказаха ,защото като порасна съм щяла да съжалявам. - Според мен са прави ,Ели. В България не можеш да живееш като художник. - Знаеш ли какво,щом не мога да стана художничка в България ,ще отида при кака в Англия. - Значи ще трябва да ходиш на уроци по английски. Разговорът ме натъжи. Щом дори малките деца растат с идеята,че в България няма бъдеще,значи положението е трагично. Родителите винаги искат най-доброто за децата си,но понякога забравят,че децата им са различни от тях,че те си имат свои идеи и мечти,не им трябват , „second hand” , такива. Младежкият дух е вдъхновявал много хора на изкуството със своята стихийност , оригиналност и иновативност . Всеки се стреми да бъде различен и да намери себе си.Така е било и така ще бъде, НО не и в България. Тук различените са аутсайдери , а върха на модерността е да копираш. Наричат ни поколението ‘е’ , според мен ‘c/p’ e по-подходящо. Американците говорят с английски жаргони и са много готини ,copy paste, не ,че си нямаме наши думи ,ама те не са ‘cool’, копираме всичко-маниери, стил на обличане, дори интереси,а това е жалко,скучно и втора употреба.

Аз съм българче свободно
в край на молове живея,
всичко ‘second hand’,неродно,
любя,тача и милея.

Втората употреба е евтина,икономична,практична,екологична , но и безлична. Децата растат с мечти втора употреба,тийнейджърите имат изкривени представи за оригинално , възрастните са принудени да прибягват до употребяваното,нищо чудно ,че ни наричат хора втора ръка, а ние си мълчим и продължаваме да живеем в миналото, с остарели представи и страх от новото.

0 comments:

Post a Comment