Прагматизъм

Българските студенти в Англия със замразени заеми за издръжка

Кифла

Българските стереотипи.

Реформи и реформаторски блокове

Елитарно или егалитарно образование.

Похищението на Европа

К. Марашева

Матури 2014

С какво да се гордеем?

3.7.14

Резултати от устния изпит по журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“, 2014


На 28.06.2014г. се проведе устният изпит по журналистика за прием в трите специалности на ФЖМК (журналистика, връзки с обществеността и книгоиздаване) в СУ „Св. Климент Охридски.

До устен изпит се допускат само кандидат-студенти, които са получили най-малко добър (3.50) на писмените изпити по журналистика. На тази кандидат-студентска кампания броят на допуснатите до устния е 383 души.

Въпросите, на които отговаряха кандидат-студентите, целят да проверят знанията им по актуални събития, комуникативните им умения и информираността и мотивацията за професията.

За да е обективно оценяването, на кандидат-студентите се задават едни и същи въпроси. Тази година въпросите на устния изпит бяха два: един политически - Евроизбори 2014, и един медиен - Медии и бедствия. Изпитните комисии задаваха и допълнителни въпроси , с които да си създадат цялостна представа за знанията на кандидат-студентите по темите. Конкретните въпроси, уточняващи първата тема, бяха свързани с представянето на политическите партии в България, броя депутати, заминаващи за Брюксел, партиите в ЕП, очакванията и изненадите на евроизборите. По втората тема комисиите формираха обективното си мнение с въпроси, свързани с отразените от медиите „природни бедствия“ в Аспарухово, с. Цар Калоян и с. Бисер; обективността, манипулацията и спекулацията с човешките драми и изясняване на израза „бедствие“. Най-честият въпрос обаче, задаван от всички изпитни комисии на почти всички кандидат-журналисти, беше колко са изкарали на писмените изпити (!). Дано това изкушение да не е повлияло на така нареченото „обективно оценяване“.

За курсистите от учебен център The Passionate Shepherd, които се подготвят за изпитите по журналистика, „обективността“ на оценяващите комисии не беше от значение, тъй като всички се представиха блестящо както на писмените изпити, така и на устния.

Статистика на резултатите от устния изпит по журналистика в СУ и резултатите на курсистите от The Passionate Shepherd:

Резултати от устния изпит по журналистика в СУ, 2014г.


Резултати от устния изпит по журналистика в СУ на курсистите от учебен център The Passionate Shepherd, 2014г.


Подробна статистика от минали кадидатстудентски сесии може да намерите на сайта на учебен център The Passionate Shepherdwww.passshep.com

14.6.14

Темата на изпита по журналистика в СУ 2014, редовна сесия


Кандидатстудентската изпитна сесия 2013/2014г. на Софийския университет продължава. На 14 юни 2014г. (събота) от 09:00 часа на редовната изпитна сесия по журналистика бе изтеглена темата "Професия Трол"

За изпита са се записали 515 кандидат-студенти – с 50 души по-малко от явилите се на предварителната кандидатстудентска сесия, на която кандидат-журналистите бяха 557. 

Писменият изпит по журналистика е за специалностите Връзки с обществеността, Журналистика и Книгоиздаване. Изпитът е с продължителност 4 астрономически часа. 

Предмет на оценяването е способността на кандидат-студентите да създават цялостен прозаичен текст по зададена тема, свързана с актуални проблеми и събития от обществения, политически, икономически и културен живот. Текстът трябва да е единен в структурно и смислово отношение, да се придържа към зададената тема и да откроява ясно формулирана и аргументирана авторова позиция. Оценява се и умението за организация и композиране на текст, за подбор на подходящи примери, за субординация и координация на основните идеи и тези, подбрани в текста. На изпита по журналистика е важно да се демонстрира висок културен капитал и езикова култура. Обект на оценяване е и оригиналността на тезата, идеите и подходите при писане на темата. 

Учебен център The Passionate Shepherd е единственият, който предлага задълбочена цялостна подготовка за изпита по журналистика и осигурява най-висока резултатност на кандидат-журналистите. 

Учебен център The Passionate Shepherd пожелава успешно представяне на кандидат-студентите по журналистика в СУ! 
Бъдете умни, смели и почтени!

24.5.14

За покера, скрижалите на Индиана Джоунс и т. нар. ,,свитък с верни отговори'' от Матурата по английски език 2014

В Деня на българската писменост и просвета в отговор на въпрос на репортер на BTV за грешки в матурата по английски министър проф. Анелия Клисарска заяви, че ,, грешката е техническа - единствено на сървъра на МОН,  и днес празнуваме". Междувременно,  сайтът peticiq.com, иницииращ петиции срещу заплащане, към 14:30 на 24.05. 2014 вече събра 2111 подписа за поправяне на грешките в матурата по английски от 23.05. 2014г.

За скрижалите на Индиана Джоунс и свитъка с ,,верни отговори" на МОН

 Кой е верният отговор?


Грешни отговори на матурата по английски
ТЕКСТ В ПРЕВОД: През 1981 статусът на Форд като водещ актьор се утвърждава с участието му в съвместния проект на Джордж Лукас и Стивън Спилбърг ,,Похитителите на изчезналия кивот". Интересно, въпреки че Спилбърг иска да даде главната роля на Форд първоначално, Лукас предпочита да даде ролята на Том Селек, но последният няма възможност да приеме и Форд получава ролята.

5. ВЪПРОС: Филмовата поредица за Индиана Джоунс
A) започва да се снима в ранните 70 години на 19в.
B) се режисира съвместно от двама режисьори.
C) винаги е бил предназначен за Форд в главната роля.
D) включва участието на Том Селек с водеща роля.


5. QUESTION: The Indiana Jones film series

A) began to be shot in the early 1970s. Няма информация кога е започнало снимането.

B) was co-directed by two film directors. Приемаме, че филмът Raiders of the Lost Ark, за който текстът изрично посочва, че е плод на съвмeстна дейност (in the George Lucas and Steven Spielberg collaboration) между Лукас и Спилбърг, е част от сериите за Индиана Джоунс. В е верният отговор по метода на изключване на A, C и D.
 
C) was always meant with Ford in the lead role.  TEXTUAL EVIDENCE: ... Spielberg wanted to cast Ford in the lead role from the start, Lucas preferred to give the role to Tom Selleck

D) starred Tom Selleck as the title character.  

Том Селек е бил предпочитаният актьор за Лукас, но не и за Спилбърг, който е предпочитал Форд от самото начало, от което можем да предположим, че за Форд е отредена първоначално главната роля. Никъде в текста не се споменава Том Селек да е бил официалният актьор, който присъства в заглавието или афиша на филма като 'title character'. Текстът сочи единствено, че Лукас предпочита да даде ролята на Том Селек, който не приема. Отговорът D, посочен в свитъка с отговори на МОН за верен, е грешен. Верният отговор е B.

TEXTUAL EVIDENCE: Interestingly, though Spielberg wanted to cast Ford in the lead role from the start, Lucas preferred to give the role to Tom Selleck, but the latter was unable to accept and Ford got the role.

За матурата по английски като покер. 20% от отговорите на първите 10 въпроса от част Слушане, посочени от експертите на МОН за верни, са грешни.


6. Poker is a card game

A) that is always played by two persons.  
TEXTUAL EVIDENCE: played by two or more people

B) that requires no special skill.  
Отговорът, даден за верен от просветните експерти в свитъка с отговори, е грешен. Второто изречение казва, че покерът е игра, която изисква умения, късмет и желание да поемаш рискове. TEXTUAL EVIDENCE: ... calls for skill ...

C) in which you win or lose cash.  
За нас верният отговор е С.
TEXTUAL EVIDENCE: bet on the value of their hands and the winnerи в последния параграф When you leave a poker game and go home, you cash in your chips, i.e. trade them for real money, for cash.

D) that originated in America in the 1800s. TEXTUAL EVIDENCE: ... poker began in East Asia


21.5.14

Матура по БЕЛ с отговорите, 21.05.2014




Най-накрая сайтът на Министерството на образованието е отблокиран и се появиха матурите по БЕЛ с верните отговори. 

Учебен център The Passionate Shepherd публикува за проверка матурата по БЕЛ и отговорите. 

ДЗИ по БЕЛ 2014 - Матурата с верните отговори можете да разгледате и свалите тук.

Матурата по БЕЛ: темата, скалата, министерката и късметът, въпроси и липсващи отговори




Днес се провежда матурата по български език и литература (БЕЛ). Изненада е, че както на предварителния кандидатстудентски изпит по  литература в  СУ, така и на самата матура по БЕЛ, се пада един и същи автор – Никола Вапцаров. Темата на 41-ви въпрос  е „Животът и изкуството“ в стихотворението „Кино“.  Зрелостниците ще изложат разсъжденията си под формата на интерпретативно съчинение или есе.

Пресцентърът на Министерството на образованието съобщи, че просветните чиновници са изтеглили изпитния вариант на матурата в пет часа сутринта.  

Министерството се похвали и с предварително утвърдената скала за преобразуване на точките от матурите в оценки. Въпросната скала отдавна тревожи зрелостниците поради ширещата се мълва, че скалата за преобразуване на точките в оценки ще се изравни с модела, приет в повечето европейски страни, тройката да започва над  50%, или 50 верни отговора. Това няма да се случи и тази година. Дванайсетокласници могат да си отдъхнат, защото сегашната скала на оценяване позволява на всеки да вземе матурата, без да полага особени усилия за подготовка.

Ето я гордостта на Министерството - скалата за преобразуване на точките в оценки:

Слаб  (2)
до 22,5 т. включително
Среден 3  (3,00-3,49)
от 23 т. до 40,5 т. включително
Добър 4   (3,50-4,49)
от 41 т. до 58,5 т. вкл.
Много добър  (4,50-5,49)
от 59 т. до  76,5 т. вкл.
Отличен   (5,50-5,99)
от 77 т. до 94,5 т. вкл.
Отличен   (6)
от 95 т. до 100 т.

Обобщението за подготовката и организацията за матурата по БЕЛ направи министър Клисарова: „Това е 13-та сесия за провеждане на държавните зрелостни изпити, което означава, че трябва да е много късметлийска". Тя увери обществото, че стрес за учениците няма да има.

Министерката е права – късметът ще ощастливи всеки, който, без да учи, разчита да изкара тройка, (а защо не и повече?) на матури 2014.

Дано само в късметлийското упоение на изпитите не се намери някой, който да викне към Министерството:
С т и г а!
Къде е тука нашата съдба?
/…/
Къде съм аз? Кажете?!


Учебен център The Passionate Shepherd пожелава успешно представяне на матурите на всички свои курсисти.

9.4.14

Важна информация за кандидат-студенти по журналистика

Кандидат-студенти, явили се на предварителния изпит по журналистика в СУ, могат да разгледат писмените си работи, оценяването и рецензиите само на 10 и 11 април (четвъртък и петък) от 10:00 до 12:30 и от 13:00 до 16:00 часа във Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК), зала 29.


Учебен центърT he Passionate Shepherd напомня, че резултатите от изпита по журналистика, проведен на 16.03.2014г., излязоха на 07 април. Кандидат-студентите могат да ги проверят електронно или на „стената на плача“ – Химически факултет.

Кандидатстудентската кампания протече успешно за кандидат-журналистите от курса по журналистиката в The Passionate Shepherd. Както през последните три години, така и през тази, курсистите на учебния център изкараха отлични оценки на изпита в СУ, включително и единствената най-висока оценка за целия изпит – отличен 5.75 на Виктория Готева. Всички останали курсисти получиха оценка „Много добър“, както и една оценка „Добър“.

За сравнение на резултатите от изпита по журналистика публикуваме броя и съотношението на оценките от изпита по журналистика на всички кандидат-студенти от кампания за предварителен изпит по журналистика в СУ 2014.

Резултати от предварителен изпит по журналистика в СУ:

Слаб (2) – 88
Среден (до 3.49) – 174
Добър (от 3.50 до 4.49) – 220
Много добър (от 4.50 до 5.49) – 79
Отличен (5.50) – 4
Отличен (5.75) – 1 


Честито на курсистите от The Passionate Shepherd, приети още на предварителния изпит!

Повече информация може на може да откриете на сайта ни : http://passshep.com/

7.4.14

Отлични резултати на предварителния изпит по журналистика!


Учебен център The Passionate Shepherd поздравява всички свои приятели от курсовете по журналистика за отличните резултати на предварителния изпит в СУ "Св. Климент Охридски" по журналистика!

Щастливи сме, че талантът, усилията и знанията бяха оценени и нашите курсисти заслужиха най-високите оценки на изпита по журналистика.


Гордеем се най-много с представянето на Виктория Готева, която получи най-високата и единствена в кандидатстудентската кампания оценка - Отличен 5.75!

Мили приятели, винаги имайте смелостта да бъдете себе си, да правите избор, да търсите истината, да обичате другите и ДА ПРЕДИЗВИКВАТЕ ВСЕЛЕНАТА!

С много любов: Ани Димитрова
Учебен център The Passionate Shepherd

27.3.14

Отлични резултати на матурата по БЕЛ


Образователен център Тhe Passionate Shepherd подготвя зрелостници за матура (ДЗИ) 2014 и кандидатстудентски изпити по БЕЛ.

Курсът включва:
• Подготовка по учебната програма за ДЗИ с авторски материали и помагала;
• Езикова грамотност и литературна компетентност, включващи преговор на учебен материал по фонетика, морфология, синтаксис, лексикология, стилистика, текстова лингвистика;
• Създаване на аргументативен текст: интерпретативно съчинение и есе;
• Членене и извличане на информация от текст: план, резюме, коментар;
• Автори и произведения от 11. и 12. клас, включени в зрелостния изпит;
• Пробни матури по формат на държавния зрелостен изпит;
• Изграждане на практически умения и стратегии за ДЗИ;
• Текущо и крайно оценяване по утвърдени стандарти, клаузи за успеваемост;
• Рецензии, коментари и препоръки от квалифицирани преподаватели.

Нивото на успеваемост се отчита с мотивирана писмена обратна връзка. Образователен център The Passionate Shepherd предлага комфортна учебна среда, безплатни помагала, интерактивни методи на преподаване от квалифицирани академични преподаватели.

22.3.14

Матура по география с The Passionate Shepherd - Geography of the Mind

Подготовка за матура по география с The Passionate Shepherd - за да бъдеш сигурен в знанията си и уверен на изпита по география.


Матурата по география изисква задълбочена и систематизирана подготовка. През последните години сложността на матуритетния изпит се завиши. Особено тревожни са слабите оценки по география от матурата през 2013г., където общият брой на двойките е рекорден-процентът на двойките за страната е 25.65 % - т.е. всеки трети има двойка.

Учебен център The Passionate Shepherd предлага отлична подготовка за матура по география и за кандидатстудентски изпит с география. Подготовката за матура по география е базирана на учебното съдържание за ДЗИ по география на света и география на България;- Пробни матури по формат на държавния зрелостен изпит;- Изграждане на практически умения и стратегии за ДЗИ;- Текущо и крайно оценяване по утвърдени стандарти, клаузи за успеваемост;- Рецензии, коментари и препоръки от квалифицирани преподаватели.

Курсът Матура по география е подходящ както за матура, така и за кандидатстване във ВУЗ с география.




Учебно-изпитното съдържание на матурата по география включва:

География на света

• Развитие и съвременна структура на географската наука
• Геосферен строеж на Земята
• Природни компоненти и комплекси на Земята
• Природни зони на Земята
• Природноресурсен потенциал на света
• Население в света
• Демографски проблем и демографска политика
• Демографски различия в света
• География на селищата
• Съвременна политическа карта на света. Политически системи
• География на световното стопанство
• География на световното стопанство - сектори и отрасли
• Първичен сектор
• Вторичен сектор
• Третичен сектор
• Полюси на световното стопанство
• Глобални проблеми на съвременността - суровинен, екологичен, демографски, продоволствен. Природни рискове
• Световни и регионални организации
• Регионална география
• Географски региони в Европа, Азия и Америка
• Стопанско развитие на регионите и страните в тях
• Страни - типични представители на съответния регион
• Работа с информационни материали с географско и икономическо съдържание


География на България

• Географско положение, територия и граници на България
• Природна среда
• Природногеографски области
• География на населението в България
• Държавно устройство и административно-териториално деление на България
• Национално стопанство: структура, фактори, показатели
• Първичен сектор
• Вторичен сектор
• Третичен сектор
• Териториална структура на стопанството
• Географски региони

В образователен център The Passionate Shepherd работят висококвалифицирани преподаватели с дългогодишен опит и подход, които гарантират успешно представяне на изпитите.

Учебните материали (помагала, карти, графики, атласи, диаграми) се предоставят безплатно.

18.3.14

Теми по журналистика, двугодишен курс за 11 и 12 клас

Образователен център The Passionate Shepherd предлага двугодишен курс по журналистика за цялостна подготовка за кандидат-студенти във Факултета по журналистика на СУ.
Разглеждане и анализ на теми по журналистика, получили отлични оценки на изпита за прием в СУ и УНСС.

За кандидат-студентите, които искат да постигнат отлични резултати и не разчитат на случайността.

17.3.14

Материали по журналистика: репортаж, статия и коментар

Помагала и материали по журналистика от Учебен център The Passionate Shepherd:

 



16.3.14

Тема по журналистика в СУ, ФЖМК


Днес, 16.03.2014, от 09:00 часа в СУ „Св. Кл. Охридски“ се провежда предварителният писмен изпит по журналистика за прием в специалностите: журналистика, връзки с обществеността и книгоиздаване. Изтеглената тема по журналистика е "Отнесени от прехода". Резервните теми са "Форумна любов" и "Настоение терминално". Изпитът по журналистика е с продължителност четири астрономически часа.

Учебен център The Passionate Shepherd желае на всички свои кандидат-студенти от курсовете по журналистика отлично представяне на изпита в Софийския университет!

 Предварителният изпит по журналистика е първото изпитание за прием във Факултета по журналистика на СУ. Кандидат-студентите имат възможност да се явят на още един писмен изпит по журналистика на 14.06. 2014г. и на устен изпит, който е на 28.06.2014г. от 9 часа. Само кандидат-студентите, изкарали оценка добър 3.50 на писмения изпит, могат да се явят и на устен.

Миналата година на предварителният изпит се падна темата  „Прекрасният нов свят“, а на редовната лятна сесия – „Ало, ало“.

6.3.14

Протест и смисъл


Академично есе, автор: Марияна Тодорова
Курс по журналистика в Учебен център The Passionate Shepherd 

С началото на последните протести в главата ми започнаха да се шляят разни мисли, лутащи се като пияница със завързани очи. Те се клатушкаха в двете крайности и избълваха не особено красиви неща по адрес на доста „невинни” хора. Чувствах се сякаш един от любимите ми Шекспирови персонажи се беше вселил в мен. Да протестирам или не — туй е въпросът. Дали има смисъл от протеста и мисъл в протеста?

Знаех, че има нещо гнило в България, усещах задушаващия аромат на остаряло мислене, праха, засипал ценностите, и миризмата на корупция (англ. corrupted -разлагащ се,гниещ ). Но все не се решавах да прекрача въображаемата бариера на спокойствието , в което се заблуждавах , че живея. Не протестирах ,защото не знаех срещу кое по-точно да протестирам. Никога не съм харесвала тези хора,които се бунтуват срещу нещо само защото им харесва да са анти, или защото масата го прави. Но мисля, че винаги трябва да вземаме страна, неутралитетът помага на потисниците, никога на жертвите. Мълчанието насърчава мъчителя, никога мъчения. Смисълът на протеста е да бъдеш себе си и да се бориш за това, в което вярваш.

Протестите съществуват откакто на човек е дадено правото на лична позиция. Всеки мислещ човек си е задавал въпросите:

Кой би понасял гаврите и бича
на времето, неправдата на силния,
на гордия презрението, мъките
горчиви на отвъргната любов,
потъпкването на законите,
безочието на властта, онуй
презрение, което получава
смиреното достойнство във награда
от недостойнството — кой би търпял
това?

Днес имаме същите проблеми като на датския принц, но за съжаление ние не сме от кралско потекло. Има много хора ,които се правят на луди, и Лаертовци, и Офелии, и разбира се, вечно обмислящите и рядко действащите Хамлетовци. Обаче ние имаме нещо, което в Елсинор не е съществувало. Имаме фейсбук. Aко Хамлет имаше фейсбук, може би щеше да постне някой драматичен, сърцераздирателен статус за това колко страда за баща си, или за това колко е несправедлив животът. Представяте ли си какво можеше да стане, ако принцът беше събрал съподръжници и си бяха организирали един протест срещу лошия чичо? Интернет е глашатаят, информиращ и събиращ хора от всякакви нива на социалната йерархия, които виждат един и същи смисъл в протеста.

Преди да стана пълнолетна, си мечтаех за дните, когато ще бъда „свободна”. Предполагам всички бъдещи възрастни предусещат трепетното вълнение от предстоящи приключения, копнеят за шанса да взимат собствени решения и да се чувстват самостоятелни. Когато навърших 18 години обаче, вместо пеперуди в стомаха получих шамар в лицето. Нямаше я тази свобода за която мечтаех, нямаше я и властта. Общо взето всичко беше същото, освен че имах повече отговорности. Моментът, в който се почувствах наистина пораснала, беше, когато отидох на протест,тогава усетих ,че притежавам някаква власт,че нещо зависи от мен. „Дълг на младостта е да отправи предизвикателство на корупцията” -Кърт Кобейн. Макар че протестирането ми не постигна голям успех, спечелих нещо дори по-ценно,една малка Нирвана, гражданските ми сетива се пробудиха ,хранейки се от силата на младостта и на желанието за по-добро.Тогава протестът доби смисъл за мен.

Чудих се дълго откъде произлиза думата протест. Дали има желание да тества? Или може би има връзка с това, че понякога прелива от тестостерон? Всъщност думата протест е с доста значения, но може би вдъхновението е едно от най-забележителните ѝ проявления. Революции, протести и въобще всяка форма на неподчинение и борба срещу властта често са необходимият строителен материал, с чиято помощ се изграждат едни от най-стабилните романи. На барикадата в Париж, в Берлин, в Мъглиж, във фермата и къде ли още не. Протестът е олицетворение на човешкото,на копнежът по непознатото,но по-добро бъдеще, а именно там е смисълът- в красивото хуманистично отстояване на ценностите.

Протестът е необходимото диво, което унищожава стереотипите и утвърдения ред, за да създаде един по-усъвършенстван негов вариант. Централните площади са арена на сблъсъка между Дионисий и Аполон, вечната битка между ред и хаос, в която няма загубил, защото винаги печели човечеството. Революцията подсказва нуждата от еволюция. А всеки протест, който се бори за смислена кауза, допринася за развитието на обществото.

1.3.14

КОЙ?


На 16.03. 2014г. е предварителният изпит по журналистика в СУ "Св. Кл. Охридски". Стотици кандидат-студенти по журналистика ще премерят сили за входен билет за Четвъртата власт. Коя ще е темата на писмения изпит по журналистика? Дали ще е свързана с бурните събития от последната година, или ще е тема с по-абстрактна насоченост? Това са въпросите, които занимават и кандидат-журналистите от Учебен център The Passionate Shepherd. Без значение коя ще е темата на писмения изпит по журналистика в СУ, кандидат-студентите решиха че една от най-подходящите теми е " КОЙ". В курса по журналистика те обсъдихме възможните посоки за формилиране на тези, гледни точки и аргументи по тази тема. Представяме най-добрите академични есета.


Марияна Тодорова, академично есе

Въпрос, изписан с ярост, непримирение и тъга, въпрос, съдържащ в себе си толкова много други въпроси. Въпросът кой прилича на глава лук-колкото повече ровиш в същността му , толкова повече нови пластове се появяват, докато не стигнеш до ядрото. Тогава неволно очите ти се пълнят със сълзи и парещо усещане се разлива във всяка жила на тялото ти, изпълващо гo с взривоопасна смес от гняв, разочарование и мечти.

Юни 2013 беше топъл и отвсякъде лъхаше на лято. Всички ученици усещахме аромата на морския бриз и вече дочувахме пронизителния крясък на чайките. Крясъците,които чухме на 14 юни обаче, не бяха на безгрижните морски птици. Те бяха на обезкрилените, ограбени и ядосани българи. А въпросът “кой” ехтеше из прашните софийски улици и като камък, хвърлен в локва , създаваше все по-големи вълни на недоволство. Признавам, тогава не знаех кой е този Кой. Чудех се Доктор Кой ли викаха хората? Може би нямаше да ни е излишна помощта му. Предполагам, че само свръхестествена сила би се справила с наглостта и безочливостта на някои хора.

Българският народ е с големи постижения в областта на отрицанието и на прехвърлянето на вината на някой друг. Всички имаме безспорни влечения към сферата на правото. Излишъкът от юристи хич не ме учудва, тук не е нужно да си завършил Юридическия факултет, за да знаеш отговора на въпроса кой. Той винаги е: „не съм аз”. И след като всички до един сме невинни, просто не знам от къде идват тези проблеми. Но всъщност отговорът на въпроса кой е „това бях аз”.

Кой бях аз ли? Аз бях лъган и  залъгван. Аз бях прилъгван от „чудотворци” , обещаващи ми това, което ми се полага по право. Наивността ми пълнеше джобовете на управниците със скоростта, с която те си строяха палати. А в моите джобове имаше дупка, разрастваща се като тази в озоновия слой. Беден,разочарован и измамен човек, това бях аз.

Кой бях аз ли? Аз бях протестиращият. Протестирах , защото ми омръзна, защото беше по-вероятно да завали сняг през август ,от това да има справедливост и демокрация. Всички питаха кой и сякаш масова слепота беше заразила света. Никой не знаеше как и с какво,никой не виждаше правилен начин за решение на проблемите, но всички знаеха, че сегашният е грешен.  Затова през последната година светът беше подпален от жарта на хиляди недоволни хора, но на места пожарът беше удавен в кръв. Стотици животи бяха отнети в Сирия, Турция, Босна и Украйна. В една от най-великите си книги Хемингуей пише „смъртта на всеки земен жител ме отслабва, затова когато чуеш, че бие камбаната, знай,  че тя бие и за теб.” Смазан, стъпкан и убиван, това бях аз.

Но като всичко на този свят нищо не е само черно или само бяло. И въпреки всички и всичко, мисля, че нещата ще се оправят. Кога? Друг хубав въпрос. Когато започнем да вярваме в себе си и възможностите си, когато разберем ,че животът ни до голяма степен зависи от нас самите. И както Кенеди е казал :„Не питай какво може родината ти да направи за теб, а питай какво можеш да направиш ти за родината си”. Защото този, който може да промени ситуацията, този, чиито мечти за справедливост биха могли да станат реалност, това съм аз.

Решенията на най-сложните въпроси обикновено се крият в най-простите неща. За щастие кой е по-лесен въпрос от защо. Защото всеки може да си отговори , стига да се дистанцира от естественото желание да бъде винаги прав и никога виновен. Никой не е отговорен  за твоето лично нещастие освен ти самият. Защото имаме само един живот и е изцяло наша отговорност той да бъде изживян качествено.

17.2.14

Любовта като спасение

Автор: Виктория Готева

Академично есе, Курс ПО журналистика С The Passionate Пастир

Броени часове остават до свети Валентин, а гаджето ми ме заряза. Все е недоволна! Попитах я дали ще празнуваме, а тя остави избора на мен. Пошегувах се, че ще прекарам празника с приятели, и моята женичка взе, че полудя. Каква ирония! Не само, че се казвам Трифон, ами вече съм Зарязан.

Сега вървя към магазина за цветя. Няма да ми се размине. Отново ще се извинявам. Ама какво да правиш - любов. Идва. Не пита. По-добре да не я изпускам, че едничка ми остана. Така здраво съм се хванал за нея, че приличам на актиния, вкопчила се за рак пустинник. Да! Познахте. Любовта е моят рак пустинник. Мога и без нея, но животът ми е някак по-малко болезнен, по-сладък и по-приятен, когато живея на гърба й. Питате се защо? Защото в свят на изгубени морални ценности, политическо задкулисие, цензура, мизерия, димки, шашки, флашки, дребни сметки и плоски данъци, единственото спасение за хора като мен е тя - любовта.

Без любов животът няма смисъл. Работя много, получавам малко. Ставам рано, лягам късно. Искам нормална европейска държава, а живея в псевдодемократична такава. Мечтая много, постигам малко. Шофирам бързо, мисля бавно. "Живот ли бе - да го опишеш" Сега като си помисля, че ще живея и без любов ... Пародия! Колегата ми все повтаря, че жените не ни заслужавали. Но я го вижте! Хванал се е като удавник за сламка за своята любима и не я пуска дори и за момент. Разбирам го добре. И неговото спасение се нарича любов, колкото и да отрича. Заплатата ни е толкова голяма, че не стига дори за сметката за парно. Добре, че с любимата се греем нощем, та поспестяваме някой лев. Икономия правим и под душа, така де - къпем се заедно, за да пестим, и без друго поради сушата язовирите са празни. Често вечеряме на свещи - романтика, пък и токът постоянно поскъпва. Всеки ден домашно приготвена храна - пилешка супа за душата, но и икономия - не за бързо хранене! Като се замисля - направо съм загубен! Работя като вол -. САМО За храна Сметки, сметки, сметки. Без любов скоро ще банкрутирам. Споделената болка е половин болка, следователно споделената криза е половин криза, нали? Направих прозрение! Любовта е моят начин за оцеляване. Любовта е моето спасение от кризата. Май е време да побързам към магазина за цветя!

Бавно, но сигурно се отчайвам ... отчайвам се от живота. Малката ми сестричка е склонна да ми каже, че ме обича само ако обещая да й купя поредния нов продукт на Apple. Красивата ми братовчедка стана любовница на женен богаташ, за да й осигури луксозен живот. Гаджето ми пък няма да ми прости, ако не се появя с букет червени рози и някоя златна дрънкулка (добре, че цената на златото падна, та не се налага да тегля кредит). Любовта до такава степен се измени през годините, че се превърна в бизнес. За да бъдат част от него, хората измислиха такива глупости, каквито дори Иван Славков (мир на праха му) не е казал през живота си. То не бяха силикони, операции, трансплантации, гелове, кукли, стероиди ... И все пак, всеки се нуждае от любов - била тя душевна, платонична, орална или друга. За да оцелея в този деградирал свят и аз се нуждая от любов. Любов към себе си, любов към храната, любов към ближния, любов към жената. Единственият начин да живеем в хармония със себе си е като надмогнем всички материални изкушения, които ни правят роби на вещите - обикновени консуматори. Любовта се е превърнала в симулакрум. Рано или късно обаче сестричката ми ще порасне и ще научи, че Iphonе-ът не е свръхценност, братовчедка ми ще осъзнае, че без любов животът е като живот на скот, а приятелката ми ще разбере, че цветята и подаръците не струват нищо, в сравнение с любовта и желанието да я направя щастлива. Не! Това не е утопия, а нормалното израстване на индивида, търсещ себе си. Докато те открият себе си обаче и истинския смисъл на думата любов, аз ще трябва да се задоволя със симулакрума, защото имам нужда от него. Много е просто. Трябва да си влюбен, за да оцелееш в света на днешната омраза. Любовта е моето спасение. Наближавам магазина за цветя.

Любовта няма логично обяснение. Тя идва точно когато не очакваме, а понякога и си отива също толкова неочаквано. Тя осмисля живота ни, прави ни по-добри, променя мирогледа и изгражда характера ни. Влюбеният човек е истинският човек - без маска и без грим, без лъжа и без измама, без укор и без гняв, просто Човек. Когато бях малък попитах, майка си какво значи да обичаш. "Ще разбереш, мило дете, когато почувстваш, че Раят не е мечтана дестинация, а е тук на земята, до любимия човек." Най-после я разбирам! Ако Адам и Ева не бяха откъснали прословутата ябълка, щях наистина да бъда в Рая и нямаше да се мъча да се освободя възможно най-бързо от тази злокобна орис-животът, която плащам заради змийската подлост и човешката лакомия. Но какво да очаквам от човек, създаден от пръст, и жена, сътворена от ребро. Човек се нуждае от сигурност, вяра и любов. За жалост обаче средностатистическият българин не ги намира нито сред управниците, нито сред бутафорния елит, а още по-малко сред покварения синод. Единственото спасение е любовта. И тъй като не познавам друга реалност освен настоящето, отново признавам, че любовта е моето спасение. Тя е моят гарант за неумиращ духовен живот. Любовта ражда идеи, любовта ражда красота, любовта ражда деца, любовта ражда живот, вечен живот.


Най-после пристигнах, но съдбата пак ми се изсмя. Поради блокада на границата с Турция, цветя йок ... Е, както дойде - ще купувам бонбони! Само се моля: Ха дано не и приседнат. Мисълта за тях ми действа като афродизиак. Набирам смелост. Дела трябват, а не думи. Тръгвам ва банк. Риск - губи, риск-печели. Човек на всичко е готов за мъничко любов.

7.2.14

За самотата на простите числа - 41-ви въпрос от матурата по БЕЛ



Учебен център The Passionate Shepherd


Помагала и съвети за справяне с матурата по БЕЛ


Зрелостниците, на които им предстои да преминат първото си голямо изпитание – матурата по БЕЛ, не винаги са подготвени за справяне с последния – 41. въпрос. В него се изисква писане на аргументативен текст – интерпретативно съчинение или есе в обем от 4 страници.
За да се справят добре със задачата, е необходимо да се запознаят и с критериите, по които се оценява текстът, който ще напишат в 41. въпрос.


Матура по БЕЛ, 41. въпрос: писане на аргументативен текст – интерпретативно съчинение или есе


Критерии за оценяване на интерпретативно съчинение

I. Литературни компетентности – максимален брой точки - 10

- Разбиране и осмисляне на условения характер на литературата – от 0 до 2 т.
- Знания за процесите в литературната история, автора и творбата – от 0 до 2 т.
- Умения да се прилагат знания за строежа и функционирането на литературната творба и изясняване на зададени проблеми – от 0 до 3 т.
- Интерпретиране на художествените смисли съобразно поставен проблем –от 0 до 3 т.

II. Знания и умения за изграждане на аргументативен текст - максимален брой точки - 12

- Наличие на теза, съответстваща на темата и проблема – от 0 до 3 т.
- Адекватна, конкретна и изчерпателна аргументация – от 0 до 3 т.
- Логическа последователност на аргументацията – от 0 до 3 т.
- Ясно структурирани и смислово свързани композиционни части (Увод, изложение, заключение) – от 0 до 3 т.

III. Езикови норми – максимален брой точки - 8

- Знания и умения за прилагане на лексикалната норма – от 0 до 2 т.
- Знания и умения за прилагане на граматичната норма – от 0 до 2 т.
- Знания и умения за прилагане на правописната норма – от 0 до 2 т.
- Знания и умения за прилагане на пунктуационната норма – от 0 до 2 т.

Максимален резултат от критериите за оценяване на интерпретативно съчинение – 30 точки.


Критерии за оценяване на есе

I. Компетентности за писане на аргументативен текс есе – максимален брой точки - 22

- Изразяване на лично становище по зададения проблем – от 0 до 2 т.
- Разглеждане на проблема в адекватен и значим контекст – от 0 до 2 т.
- Стилистически умения за постигане на въздействие и убедителност – от 0 до 3 т.
- Достатъчност на аргументацията за убедителното доказване на тезата – от 0 до 3 т.
- Теза, свързана с поставения проблем – от 0 до 3 т.
- Аргументация, доказваща тезата и подтезите – от 0 до 3 т.
- Логическа последователност на организацията на есето – от 0 до 3 т.
- Смислова обвързаност на композиционните части на есето – от 0 до 3 т.

II. Езикови норми – максимален брой точки – 8

- Знания и умения за прилагане на лексикалната норма – от 0 до 2 т.
- Знания и умения за прилагане на граматичната норма – от 0 до 2 т.
- Знания и умения за прилагане на правописната норма – от 0 до 2 т.
- Знания и умения за прилагане на пунктуационната норма – от 0 до 2 т.

Максимален резултат от критериите за оценяване на есе – 30 точки.


31.1.14

Българската мечта


Марияна Тодорова 
 Есе, Курс по журналистика

Добре дошли в страната на неограничената корупция, в страната на забуленото в промишлен пушек слънце. Добре дошли в страната на протестиращите, добре дошли в страната на разочарованите. Добре дошли в България. Предполагам, не сте чужденец. Как познах ли? Тук рядко идват чужденци. Значи сте българин,съжалявам. Искам да ви попитам какво мислите е българската мечта? Не знаете, аз ще ви разкажа.

Ако мечтата е картина,то българската мечта е постмоденристична творба,но тя се вписва в този жанр не със своята модерност и новаторство, а с несъвместимата си еклектика. Представете си черно платно и през средата-лъч светлина, от горния край се спуска паяжина, сребристо-бяла и тънка, а с края и е омотана пачка пари, огряна от слънчевия лъч. В горния ляв ъгъл се забелязват блестящо розови женски устни,неестествено големи, в долния ъгъл е развяно българското знаме, на което със златни букви е извезано: „България на три морета”. Общо взето това е българската мечта, само едно нещо пропуснах, защото не знам как изглежда - демокрацията. А не знам как изглежда, защото за нея съм чела само в книгите, защото тук тя е илюзия.

За какво мечтаят децата ви? Момичето иска да стане популярна певица, а момчето известен футболист, сигурно се гордеете. Толкова си приличат. Как знам като не съм ги виждала ли? Лесно. Известност, слава,пари, това се върти из малки и големи български глави. Момиченцата виждат красивата, слаба какичка с дълга блестяща коса, с ярка къса рокля и с лице на кукла. Те чуват как всички ѝ се радват и я аплодират. После виждат същото момиче в лъскав черен джип с някой здравеняк под ръка. И мечтаят, мечтаят да са като нея. С момченцата е същото само че те мечтаят да са спортисти. За съжаление и спортът в България е малко сюрреалистичен. Всяко татуирано плейбойче с гелосана коса,което е що-годе във форма, мисли, че може и трябва да стане футболист. Няма лошо,те мечтите са безплатни, ама тая мечта ни идва малко в повече. Крехката спортна слава, която спечелихме през 90-те, виси на онази паяжина, за която ви разказах в началото. Младите хора в България мечтаят за слава и за Преслава и това е тъжно, защото бъдещето се гради от мечти.

Чувала съм, че американската мечта е да заработиш милиони. Може би там се крие тайната формула на успешната икономика. Българската мечта обаче е да изхарчиш милиони. По възможност да ги спечелиш от лотарията или да ги получиш по наследство, защото работата е лошо нещо. Ако можеше да си седим и да ни плащат, минумум по 1000 евро, все пак сме европейци, да не плащаме данъци, да се пенсионираме на 55 и да получаваме пенсия като в Люксембург, щеше да е чудесно, мечта. Да, ама не е така. Единствените, който изживяват този аспект от българската мечта, са политиците. Вярно, че те не получават парите по наследство, а от нашите джобове, но какво пък важното е мир да има, пардон, пари да има.

Преди време не знаех какво е демокрация. Знаех само че е нещо хубаво и че е за всички. Представях си го като огромна шоколадова торта, от която хората могат да ядат заедно. Мечтите не вървят с дребен шрифт, който гласи : отговорност, но демокрацията изглежда е по-специална мечта. От тези за които се водят битки, истински, кървави, вечни. През 1889 една обща мечта завладя всички българи и ги обедини. Превърна ги в народ , може би за последен път,но не това е важното, важното е , че спечелиха. За съжаление само на теория. Много години след краткотрайната победа продължаваме да мечтаем за сладката шоколадова торта.

2013 беше годината, в която на някои хора им омръзна само управляващите да живеят сладък живот. Демокрацията пак примамваше невинни жертви в красивата си прегръдка, българите пак замечтаха и станаха, но този път не бяха всички и не спечелиха. Не спечелиха дори само на теория. Мразя физиката и глупавия закон, че на всяко действие има равно по сила и обратно по посока противодействие. Мразя го, защото е лъжа. Защото контрадействието на нашето мечтане беше по-силно, защото съществуват хора, които са толкова егоистични и нахални, че са готови да разочароват хиляди, да ги обезсърчат, само защото са по-високо в социума. И така има една българска мечта, която остане неосъществена, но поне е най-ярката и най-ценната от всички.

Сега можете ли да отговорите на въпроса ми? Моля ви, не тръгвайте. Довиждане и късмет. Ще ви е нужен, на всички ни трябва, защото истинската българска мечта е в опасност. Потъва в брокат, екстеншъни и сметки за ток. Трябва да се опитаме да излезем от дълбокия джоб на материалното, защото за него не си заслужава да се мечтае, то се постига с труд и пот, не с мечти. Мечтите са създадени за свободата, за красотата, за изкуството и за демокрацията.

30.1.14

Политиката и английският език

Есе, Джордж Оруел

Повечето хора, които изобщо се интересуват от въпроса, ще признаят, че английският език е в лошо състояние, но е всеобщо убеждението, че не можем да направим нищо в това отношение със съзнателни действия. Нашата цивилизация е упадъчна и езикът ни – така гласи доводът – трябва неминуемо да сподели всеобщата разруха. Следователно всяка борба срещу злоупотребата с езика е сантиментална отживелица, като предпочитането на свещта пред електрическата крушка или на файтона пред самолета. Под това се крие полусъзнателното убеждение, че езикът е естествен продукт, а не инструмент, който ние оформяме за своите собствени цели.

Сега вече е ясно, че упадъкът на един език има в основата си политически и икономически причини; той не се дължи само на лошото въздействие на един или друг отделен автор. Но следствието може да се превърне в причина, усилвайки първоначалната причина и постигайки същия ефект в интензифицирана форма и т. н. до безкрай. Човек може да посяга към чашката, защото се чувства неудачник и след това да пропадне напълно, защото пие. Почти същото се случва и с английския език. Той става грозен и неточен, защото мислите ни са глупави, но нескопосаният ни език ни улеснява да имаме глупави мисли. Идеята е, че процесът е обратим. Съвременният английски, особено писменият, е пълен с лоши привички, които се разпространяват чрез подражание и които могат да бъдат избегнати, ако човек си направи труда. Ако се освободим от тези лоши навици, ще можем да мислим по-ясно, а да се мисли ясно е необходимата първа стъпка към политическо обновление; затова борбата с лошия английски не е просто дреболия и не е изключителна грижа на професионалните писатели. Ще се върна на това след малко и се надявам, че дотогава значението на казаното тук, ще е станало по-ясно. Междувременно, ето пет примера за английски език, използван по обичайния начин, по който се пише сега.

Тези пет текста не са избрани защото са изключително слаби – бих могъл да цитирам доста по-лоши, ако исках – а защото илюстрират различните мисловни недостатъци, от които страдаме понастоящем. Те са малко под средното равнище, но са доста типични примери. Номерирам ги за да мога да се позовавам на тях, когато е необходимо:

1. Аз наистина не съм уверен, дали не е вярно да се каже, че същият този Милтън, който някога не изглеждаше не такъв като един Шели от XVII век, не е станал от преживяванията си, дори по-мрачен с всяка следваща година, по-чужд (sic) на основателя на тази йезуитска секта, която нищо не можеше да го накара да понася.
Проф. Харолд Ласки (Есе в Свободата на изразяване)

2. Преди всичко, не можем да си играем на жабки с роден набор от идиоми, който предписва забележителни словосъчетания от думи като основните put up with вместо tolerate или put at a loss вместо bewilder.
Проф. Ланселот Хогбън (Интерглосия)

3. От една страна, имаме свободната личност: тя не е невротична по дефиниция, защото няма нито конфликт, нито мечта. Нейните желания, такива каквито са, са прозрачни, защото те са точно това, което институционалното одобрение държи на преден план в съзнанието; друг институционален модел би променил техния брой и интензитет; малко в тях е естественото, неподлежащото на намаление или културно опасното. Но от друга страна, самата социална връзка не е нищо освен взаимното отражение на тези самоосигуряващи се цялости. Припомнете си определението за любов. Не е ли това същинският портрет на един скромен учен? Къде в тази огледална зала има място за индивидуалност или братство?
Есе по психология в Политикс (Ню Йорк)

4. Целият “елит” от клубовете за джентълмени, всички обезумели фашистки предводители, обединени от обща омраза към социализма и животински ужас от надигащата се вълна на масовото революционно движение, се обърнаха към провокационни действия, към гнусни подстрекателства, към средновековни легенди за отровени кладенци, за да узаконят, извършеното от тях унищожаване на пролетарските организации и за да предизвикат възбудената дребна буржоазия към шовинистичен плам в името на борбата срещу революционния път за излизане от кризата.
Комунистическа брошура

5. Ако ще се влива нов дух в тази стара страна, то има една тежка и спорна реформа, с която трябва да се заемем и това е очовечаването и съживяването на Би Би Си. Плахостта тук ще свидетелства за болестно състояние и закърняване на душата. Сърцето на Великобритания може да е здраво и да бие силно, но английското лъвско гърло понастоящем е като това на шекспировия Ботъм от “Сън в лятна нощ” – нежно като на млад гълъб. Една мъжествена, нова Англия не може безкрайно да бъде злепоставяна в очите, или по-скоро ушите на света, от безплодната инертност на Лангам плейс, безсрамно предрешена като “стандартен английски”. Когато слушаме гласът на Англия в девет часа, далеч по-добре и безкрайно по-малко смешно е чуем диалект, отколкото настоящият надут, високопарен, скован, превзет, закачлив рев на невинни свенливо скимтящи девойки.
Писмо в Трибюн

Всеки от тези текстове си има свои недостатъци, но освен грозотата, която може да се избегне, две характеристики са общи за всички тях. Първата е изтърканост на художествените образи, втората е липса на точност. Пишещият или има идея и не може да я изрази, или по невнимание казва нещо друго, или му е почти безразлично, дали думите му значат нещо изобщо. Тази комбинация от неяснота и абсолютна некомпетентност е най-явната характеристика на съвременната английска проза и особено на всички видове политически съчинения. Веднага щом се повдигнат определени теми, конкретното се разтваря в абстрактното и изглежда никой не може да измисли изрази, които да не са клиширани; прозата се състои все по-малко и по-малко от думи, избрани заради тяхното значение и все повече от фрази слепени заедно, като частите на сглобяем кокошарник. По-надолу отбелязвам с бележки и примери, разнообразните хитрини, посредством които обичайно се извърта съставянето на текст:

Умиращи метафори. Новосътворена метафора помага на мисълта, като предизвиква зрителен образ, докато от друга страна метафора, която е технически “мъртва” (например желязна решимост) в действителност се е върнала в състояние на обикновена дума и общо взето, може да бъде използвана без загуба на изразителност. Но между тези две групи има купища изтъркани метафори, които са изгубили силата си да предизвикват зрителен образ и се използват, просто защото спестяват на хората необходимостта да измислят фрази сами. Например: повтарям и потретвам; излизам в защита на; не прекрачвам границата; тръгвам с рогата напред; стоя рамо до рамо с; наливам вода в мелницата на; не си правя тънки сметки; принасям полза за; ловя риба в мътни води; пробив в системата; повеля на деня; ахилесова пета; лебедова песен; развъдник на. Много от посочените се използват без да се знае значението им (какво е „пробив” например?) и несъвместими метафори често се съчетават - сигурен знак, че авторът не се интересува от това, какво казва. Някои общоприети сега метафори са изгубили първоначалното си значение, без тези, които ги използват да осъзнават този факт. Например toe the line понякога се изписва като tow the line. Друг пример е чукът и наковалнята, сега всякога използван с внушението, че наковалнята е тази, която го отнася. В истинския живот наковалнята винаги разбива чука, никога обратното. Писател, който се спре за да помисли какво казва, би избегнал изопачаването на оригиналната фраза.

Оператори или глаголни протези. Те спестяват необходимостта от подбирането на подходящите глаголи и съществителни имена и в същото време подплатяват всяко изречение с допълнителни срички, които му придават привидна симетрия. Характерни фрази са: направя недействащ; воювам срещу; оказвам се неприемлив; установявам контакт с; подложен съм на; поставям началото на; давам основание за; имам ефекта на; играя главна роля в; карам да се почувства; давам резултат; показвам тенденция към; изпълнявам предназначение за и т. н. и т. н. Основният принцип е отстраняването на простите глаголи. Вместо една дума, като чупя; спирам; провалям; поправям; убивам, глаголът се превръща във фраза, съставена от съществително или прилагателно име, залепено за някой глагол с общо предназначение, като доказвам; служа; съставям; играя; правя. Освен това, навсякъде, където е възможно страдателният залог се предпочита пред деятелния и се използват конструкции със съществителни имена вместо герундии (by examination of вместо by examining). Обсегът на действие на глаголите още повече се намалява посредством наставката „–изирам” и представката „де-” и на баналните твърдения се придава привидна дълбочина чрез конструкции, съдържащи двойното отрицание „не не-”. Простите съюзи и предлози се заменят от фрази като по отношение на; що се отнася до; фактът, че; по силата на; предвид на; в интерес на; допускайки че; а краят на изречението бива спасен от фиаско с такива помпозно звучащи клишета като до голяма степен желателно; не може да не бъде взето под внимание; развитие, очаквано в близко бъдеще; заслужаващ сериозно обмисляне; доведен до щастлив край и т .н. и т. н.

Претенциозна лексика. Думи като феномен; елемент; индивид; обективен; категоричен; ефективен; фактически; основен; първичен; допринасям; учредявам, представям; експлоатирам; оползотворявам; елиминирам; ликвидирам се използват за украса на прости твърдения и да дадат облик на научна безпристрастност на субективни мнения. Прилагателни имена като епохален; епичен; исторически; незабравим; победоносен; вековен; неминуем; неумолим; същински служат за придаване на благородство на безчестните похвати в международната политика, докато маниер на писане, който си поставя за цел да прослави войната, обикновено приема старинна окраска, като най-характерните думи за него са: царство; трон; колесница; железен юмрук; жезъл; меч; щит; байрак; пагон; бойна тръба. Чужди думи и изрази като cul de sac; ancien rеgime; deus ex machine; mutatis mutandis; status quo; gleichschaltung; weltanschauung се употребяват за да придадат полъх на култура и изтънченост. С изключение на полезните съкращения т. е., напр. и и т. н. няма действителна нужда от стотиците чужди фрази, които присъстват в момента в английския език. Слабите писачи и особено тези в областта на науката, политиката и социологията, почти винаги са обладани от мисълта, че думите с латински или гръцки произход са по-импозантни от английските и излишни думи като експедириам; мелиорация; прогнозирам; периферен; елиминирам; класифициран; субмарина и стотици други постоянно печелят почва пред англосаксонските. Жаргонът, присъщ на марксисткия стил на писане (хиена; палач; канибал; дребна буржоазия; дребно дворянство; лакей; бясно куче; белогвардеец и др.) се състои основно от думи, преведени от руски, немски или френски език, но обичайният начин за създаване на нова дума е да се използва латински или гръцки корен с подходящата наставка и където е необходимо, наставката „-изирам”. Често е по-лесно да се съставят думи от този вид (дерегионализирам; класифициран; полигамен; нефрагментиран и т. н.), отколкото да се измислят английски думи, които да изразят мисълта на автора. Резултатът като цяло е нарастване на немарливостта и неяснотата.

Безсмислени думи. При някои видове писане, особено в изкуствознанието и литературната критика, често се случва човек да попадне на дълги откъси, които почти нямат смисъл. Думи като романтичен; пластичен; ценности; човешки; мъртъв; сантиментален; естествен; жизненост, по начина, по който се използват в критиката на изкуството са съвсем безцелни, в смисъл че те не само не насочват вниманието към някакъв откриваем обект, но едва ли и самият читател очаква това от тях. Когато един критик пише: „Забележителната характеристика на творбата на г-н X е нейната жизненост”, а друг пише: „Удивителната черта на творбата на г-н X е нейната специфична безжизненост”, читателят приема това като естествено различие в мненията. Ако се употребят думите черен и бял вместо жаргонните безжизнен и жизнен, той веднага ще разбере, че езикът се използва неправилно. С много политически термини се злоупотребява по подобен начин. Думата фашизъм сега няма друго значение освен това, че изразява „нещо нежелателно”. Всяка една от думите демокрация; социализъм; свобода; патриотичен; реалистичен; справедливост има по няколко различни значения, които не могат да бъдат съгласувани едно с друго. В случая на думата демокрация, не само че няма общовалидно определение, но опитът да се изработи такова, среща съпротива от всички страни. Всеобщо е усещането, че когато наречем една страна демократична, ние я възхваляваме; затова защитниците на всеки един режим, твърдят, че той е демократичен и се страхуват, че може да им се наложи да спрат да използват тази дума, ако тя бъде ограничена само до едно значение. Думи от този тип често преднамерено се използват по непочтен начин. Тоест човекът, който ги използва има свое лично определение, но позволява на слушателя да си мисли, че има предвид нещо съвсем друго. Твърдения като Маршал Петен бе истински патриот; Съветската преса е най-свободната на света; Католическата църква винаги се е противопоставяла на религиозните гонения, почти винаги се изричат с намерението да заблудят. Други думи, които имат няколко различни значения и в мнозинството случаи се използват повече или по-малко недобросъвестно, са: класа; тоталитарен; наука; прогресивен; реакционен; буржоазен; равенство. След като направих този списък с измами и изопачения, нека дам още един пример за вида писане, до който те водят. Този път, от самото му естество, се налага да бъде въображаем. Ще преведа един откъс, написан на добър английски, на съвременен английски от най-лошия вид. Ето един известен стих от Книга на Еклисиаста или Проповедника:

Обърнах се и видях под слънцето, че надтичването не е на леките, нито боят на силните, нито хлябът на мъдрите, нито богатството на разумните, нито благоволението на изкусните. Но на всичките се случва според времето и случая.

Ето го на съвременен английски:

Безпристрастният анализ на съвременните явления налага извода, че успехът или провалът в конкурентни дейности, не показват склонност да съответстват на вродените способности, а че един значителен елемент на непредвидимост винаги трябва да бъде взет под внимание.

Това разбира се е пародия, но не много голяма. Образец (3) по-горе, например, съдържа няколко откъса от същия английски. Ще се види, че не съм направил пълен превод. Началото и краят на изречението следват доста близо оригинала, но по средата конкретните изображения – надтичване, бой, хляб – се разтварят в неясната фраза „успех или провал в конкурентни дейности”. Така и трябваше, тъй като никой съвременен автор от вида, който обсъждаме тук – никой, който е способен да използва фрази като „безпристрастен анализ на съвременни явления” – не би подредил мислите си по този точен и изчерпателен начин. Цялата насока на съвременната проза е далеч от конкретността. Сега направете разбор на тези две изречения малко по-внимателно. Първото се състои от четиридесет и седем думи, но само шестдесет срички и всички думи се употребяват във всекидневието. Второто съдържа тридесет и осем думи и деветдесет срички: осемнадесет от тези думи са с латински корени и една от гръцки. В първото изречение има шест ярки изображения и само една фраза („времето и случая”), която може да бъде наречена неясна. Във второто няма нито един свеж, спиращ вниманието израз и въпреки деветдесетте си срички дава само съкратена версия на смисъла, съдържащ се в първото. При все това, без съмнение, именно вторият вид завоюва територия в съвременния английски. Не искам да преувеличавам. Този маниер на писане все още не е всеобщ, и тук-там се срещат неочаквани изблици на непринуденост и в най-лошо написания текст. Все пак, ако на вас или на мен, ни се наложи да напишем няколко реда върху непостоянството на човешката съдба, вероятно ще бъдем много по-близо до моето въображаемо изречение, отколкото до това от Еклесиаста.

Както се опитах да покажа, съвременния стил на писане в най-лошата си форма, не се състои в подбора на думи заради тяхното значение и в създаването на образи, с цел да се изясни смисъла. Той се състои в слепването на дълги поредици от думи, които вече са подредени от някой друг, а представянето на резултата като нещо смислено си е чисто шарлатанство. Привлекателността на този вид писане е в това, че то е лесно. По-лесно е – дори по-бързо, когато веднъж си създадеш навика – да кажеш по мое мнение, не е неоправдано да се допусне, че, отколкото да кажеш мисля, че. Ако използваш готови фрази, не само не ти се налага да търсиш думите, не ти се налага освен това да се безпокоиш за ритъма на изречението, тъй като те обикновено са така аранжирани, че да бъдат повече или по-малко мелодични. Когато съчиняваш набързо – когато диктуваш на стенограф, например или изнасяш публична реч – е напълно естествено да изпаднеш в претенциозния латинизиран стил. Клишета като съображение, което би било добре да имаме предвид или извод, който всички ние с готовност ще одобрим спасяват много изречения от сгромолясване с трясък. С употребата на изтъркани метафори, сравнения и идиоми, човек си спестява много умствени усилия, с цената да остави това, което има предвид неясно, не само за читателя, но и за себе си. Това е значението на смесените метафори. Единствената цел на една метафора е да извика зрителен образ. Когато тези образи се сблъскват – като във фашисткият октопод изпя лебедовата си песен; пагонът бе захвърлен във врящото гърне – може да се приеме за сигурно, че пишещият не вижда мисловен образ на обекта, който назовава; с други думи той не изобщо мисли. Вижте още веднъж примерите, които дадох в началото на това есе. Професор Ласки (1) използва пет отрицания в петдесет и три думи. Едно от тях е излишно, което прави целия пасаж безсмислен и в добавка има грешка – чужд на вместо близък до – което води до още по-голям абсурд, както и няколко тромави израза, които могат да бъдат избегнати и допълнително усилват общата неяснота. Професор Хогбън (2) си играе на жабки с набор от идиоми, който може да дава предписания, докато не одобрява фрази като put up with, и забележително не желае да погледне в речника, за да види какво означава; (3) ако се погледне строго на него, той е просто безсмислен; вероятно може да се открие замисъла, се ако изчете цялата статия, от която е взет. В (4) авторът знае повече или по-малко какво иска да каже, но натрупването на кухи фрази го задушава, както листа от чай запушват мивка. В (5) думите и значението почти са се отделили един от друг. Хора, които пишат по този начин обикновено имат едно водещо чувство – не харесват нещо и искат да изразят солидарност с друго – но тях не ги интересува конкретно какво казват. Съвестният писател, във всяко изречение, което казва, ще си зададе поне четири въпроса като: Какво се опитвам да кажа? С какви думи да го изразя? Каква метафора или идиом ще го направят по-ясно? Дали този образ е достатъчно свеж за въздейства? И вероятно ще си зададе още два: Не мога ли да го кажа по-кратко? Казах ли нещо, което е грозно, а може да се избегне? Но не си задължен да си правиш труда. Можеш да изклинчиш, просто като оставиш съзнанието си отворено и позволиш на готовите фрази да влязат на тълпи. Те ще съставят изречения вместо теб – дори до известна степен ще мислят вместо теб – и при нужда ще изпълняват важната задача да скрият отчасти замисъла ти от теб самия. Точно в този момент особената връзка между политиката и понижаването качеството на езика става явна.

В наше време несъмнено е вярно, че политическото писане е лошо писане. Там където това не е така, в повечето случаи ще се окаже, че писателят е някакъв бунтар, който изразява личното си мнение, а не „партийната линия”. Догматизмът, от който и да е цвят, изглежда изисква безжизнен, подражателен стил. Политическият език в памфлетите, заглавните статии, манифестите, информационните бюлетини на правителството и речите на заместник-министрите се различава, разбира се, от партия до партия, но всички те си приличат в това, че в тях почти никога не може да се намери свежа, жизнена, родна реч. Когато човек гледа някой уморен агитатор на трибуната, който механично повтаря познатите фрази – зверски кланета; бичът на войната; кървава тирания; свободните народи по света; стоя рамо до рамо – често има странното чувство, че пред него не стои жив човек, а някакво чучело; чувство, което внезапно се засилва в моментите, когато светлината докосне очилата на оратора и ги превърне в празни дискове, зад които сякаш няма очи. И това съвсем не е фантазия. Оратор, който използва такава фразеология вече е започнал да се превръща в машина. Подходящите звуци излизат от гърлото му, но умът му не участва, както би било, ако сам си подбираше думите. В случай, че речта, която държи е същата, която изнася отново и отново, той може почти да не съзнава какво казва, подобно на начина, по който човек изрича молитвите в църква. А това понижено състояние на съзнателност, ако не задължително, е във всеки случай поне угодно на политическия конформизъм.

В наше време политическото слово, устно и писмено, е до голяма степен защита на незащитимото. Въпроси като продължаването на британското господство в Индия, руските чистки и депортации, хвърлянето на атомните бомби над Япония, могат наистина да бъдат защитени, но само с аргументи, които са твърде жестоки за повечето хора и които не съвпадат със заявените цели на политическите партии. Така политическият език трябва до голяма степен да се състои от евфемизми, недоказани аргументи и чиста неопределеност. Беззащитни села са бомбардирани от въздуха, жителите прогонвани в провинцията, добитъкът разстрелван с картечници, колибите подпалвани със запалителни куршуми - това се нарича умиротворяване. Милиони селяни са лишени от земята си и запратени да се влачат по пътищата с нищо повече, от това което могат да носят на гърба си - това е размяна на население или коригиране на границата. Хора са хвърляни в затвора с години без съд и присъда, разстрелвани в тила или изпратени да умрат от скорбут в трудовите лагери - това се нарича елиминиране на неблагонадеждните елементи. Такава фразеология е необходима, ако човек иска да назове нещата без да извиква представи за тях в съзнанието. Представете си например за някой мил английски професор, който защитава руския тоталитаризъм. Той не може открито да каже: „Вярвам в избиването на опонентите, когато от това могат да се постигнат добри резултати”. Следователно, той вероятно ще каже нещо от сорта:

Макар и да приемем, че съветският режим показва определени черти, които филантропът е склонен да намери за осъдителни, смятам, че трябва да се съгласим, че определено ограничение в правото на политическа опозиция е неминуемо съпътстващо явление на преходните периоди и че трудностите, които руският народ трябва да понесе, са напълно оправдани в сферата на действителните постижения.

Надутият стил е сам по себе си вид евфемизъм. Купища латински думи засипват фактите като мек сняг, замъгляват очертанията и скриват всички подробности. Големият враг на ясния език е неискреността. Когато между истинските и заявените цели има несъответствие, човек сякаш инстинктивно се обръща към дълги думи и изчерпани идиоми като сепия, изхвърляща мастило. В нашия век няма такова нещо като „стоене настрана от политиката”. Всички въпроси са политически въпроси, а политиката сама по себе си е купища лъжи, шикалкавения, безумия, омраза и лудост. Когато всеобщата атмосфера е лоша, езикът също неминуемо ще пострада. Бих очаквал да открия – това е предположение, за което нямам достатъчно знания да потвърдя – че немският, руският и италианският език са се влошили през последните десет-петнадесет години в резултат на диктатурата.

Но ако мисълта опорочава езика, езикът също е в състояние да опорочи мисълта. Неправилната употреба може да се разпространи по традиция и подражание дори сред хора, които би трябвало да знаят и наистина знаят, че не бива. Некачественият език, който разглеждаме, в някои отношения е много удобен. Фрази като не неоправдано допускане; остава много да се желае; няма да свърши добра работа; съображение, което е добре да имаме предвид са едно постоянно изкушение, като опаковка аспирин винаги подръка. Хвърлете поглед назад към това есе и със сигурност ще откриете, че отново и отново правя същите грешки, срещу които протестирам. С днешната поща получавам брошура, отнасяща се до условията на живот в Германия. Авторът ми казва, че „се почувствал длъжен” да я напише. Отварям я напосоки и ето първото изречение, което виждам: „[Съюзниците] не само имат възможността да постигнат радикална трансформация на германската социална и политическа структура по начин, който да избегне националистическа реакция в самата Германия, но в същото време и да положат основите на сътрудничеща си и обединена Европа”. Виждате, той „се чувства длъжен” да пише – вероятно чувства, че има нещо да каже – и въпреки това думите му, като кавалерия при сигнал за атака, се групират автоматично по познатия шаблон. Нахлуването на готовите фрази в съзнанието на човек (полагам основите; постигам радикална трансформация) може да бъде предотвратено само ако той е непрекъснато нащрек за тях, защото всяка такава фраза упоява част от мозъка.

Вече споменах, че упадъкът на езика ни вероятно е лечим. Тези, които отричат това, биха възразили, ако изобщо приведат някакви доводи, че езикът просто отразява съществуващите социални условия и че не можем да повлияем на развитието му, като си играем с думите и граматическите конструкции. Що се отнася до основния тон или духа на езика, това може и да е вярно, но не е вярно по отношение на детайлите. Глупави думи и изрази често са изчезвали, не чрез някакъв еволюционен процес, а благодарение на съзнателните усилия на едно малцинство. Два пресни примера са: използвам всички пътища и обръщам света наопаки, които бяха унищожени от подигравките на неколцина журналисти. Съществува дълъг списък от изтъркани метафори, от които можем да се отървем по подобен начин, ако достатъчно хора се заемат с тази задача; а също така би било възможно да се надсмеем над „не не-” конструкциите и да ги премахнем, да намалим броя на латинизмите и гърцизмите в обикновеното изречение, да прогоним чуждите фрази и неясните научни термини и като цяло да накараме претенциозността да излезе от мода. Но всичко това са второстепенни неща. Защитата на английския език заключава в себе си много повече и може би е по-добре започнем с това, какво тя не означава.

Най-напред, тя няма нищо общо с употребата на архаизми, със спасяването на думи и изрази, излезли от употреба или със създаването на „стандартен английски”, от който никога не бива да се отклоняваме. Напротив, защитата на английския език е особено заинтересована от премахването на всяка дума или идиом, които са загубили своето полезно действие. Тя няма нищо общо с правилната граматика и синтаксиса, които не са от значение дотолкова, доколкото човек се изразява ясно; тя няма нищо общо с избягването на американизмите или с това, което се нарича „добър стил на писане”. От друга страна, защитата на езика не се занимава с престорена простота или опити да превърне писмения английски в разговорен. Нито пък предполага при всеки един случай да се предпочита англосаксонската дума пред латинската, макар че предполага използването на най-малко и най-кратки думи, които ще отразят точното значение. Това, което е необходимо преди всичко, е да се остави значението да избере думата, а не обратното. Най-лошото нещо, което някой може да направи в процеса на писане, е да се предаде на думите. Когато мислите за конкретен предмет, вие мислите безсловесно и впоследствие, ако искате да опишете това, което виждате във въображението си, навярно търсите, докато не намерите точните думи, които му подхождат. Когато мислите за нещо абстрактно, вие сте по-склонен да използвате думи от самото начало, и освен ако не направите съзнателно усилие да го избегнете, съществуващият диалект ще връхлети и ще свърши тази работа вместо вас, с цената на замъгляване или дори промяна на смисъла. Вероятно е по-добре, употребата на думи да се отлага възможно най-дълго дотогава, докато значението е толкова ясно, колкото може да бъде чрез изображения и усещания. След това човек може да избере – не просто да приеме – изразите, които най-добре го разкриват, а после да се обърне и прецени какво впечатление вероятно ще направят думите му на друг. Това последно усилие на ума пресича всички изхабени или объркани литературни образи, всички предварително изработени фрази, ненужни повторения, неискреността и неяснотата като цяло. Но човек често се колебае какво ще е въздействието на дадена дума или фраза и се нуждае от правила, на които може да разчита, когато инстинктът му изневери. Смятам, че следните правила важат в повечето случаи:

1. Никога не използвайте метафора, сравнение или друга фигура на речта, която сте свикнали да виждате в печатните издания.

2. Никога не използвайте дълга дума, там където и кратка ще свърши работа.

3. Ако е възможно да премахнете дадена дума, премахнете я.

4. Никога не използвайте страдателен залог, когато може да използвате деятелен.

5. Никога не използвайте израз от чужд език, научен термин или жаргонна дума, ако се сещате за обикновена дума от всекидневието.

6. По-скоро нарушете, което и да е от тези правила, отколкото да кажете нещо съвсем недодялано.

Тези правила изглеждат елементарни, а и те са такива. Но те изискват дълбока промяна в начина на мислене на всеки, който е отраснал и привикнал да пише в стила, сега на мода. Човек може да ги спазва всичките и пак да пише на лош английски, но не би могъл да пише по начина, по който цитирах в началото на статията. Тук не разглеждам литературната употреба на езика, а просто езика като инструмент за изразяване, а не за скриване или възпрепятстване на мисълта. Стюарт Чейс и други едва ли не твърдят, че всички абстрактни думи са безсмислени и използват това като предлог за пропагандиране на вид политически обет за мълчание. След като не знаеш какво е фашизъм, как може да се бориш срещу него? Не е необходимо човек да се хваща на глупости като тази, но трябва да се признае, че настоящият политически хаос е свързан с упадъка на езика и че някакво подобрение е възможно, като се започне от езика. Ако опростите английския си, вие сте освободен от най-големите безумия на догматизма. Няма да можете да говорите никой от модните диалекти, и когато направите глупава забележка, тя ще е очевидна дори за самия вас. Политическият език – а с отклонения това е вярно за всички политически партии, от консерваторите до анархистите – е предназначен да направи така, че лъжите да изглеждат истински, а убийството достойно за уважение и да придаде привидна убедителност на нищо повече от празни приказки. Човек не може да промени всичко това веднага, но поне може да промени собствените си навици и от време на време дори, ако осмива достатъчно силно, да запрати някоя изтъркан израз – някой пагон, ахилесова пета, развъдник, врящо гърне, решаващо изпитание, същински ад или друг словесен отпадък – на бунището, там където му е мястото.

1946 г.

Превод: Мартин Вълков
От блога на leroisalomon