Честита нова година, скъпи оруелци!
Чудите се защо ви наричам така? Отговорът е много прост – защото живеем в свят, където времето няма смисъл, а истината няма значение. Дали ще наричаме годината 2014-та, или 1984-та, все едно. Нека смятаме, че две плюс две е равно на четири, докато управляващите не решат, че и ние, подобно на героите на Оруел, трябва да вярваме, че две плюс две е равно на пет. Не мислите, че в думите ми има двумисъл, защото аз не съм от полицията на мисълта. Аз съм просто човек, който иска да ви напомни, че „който контролира настоящето, контролира миналото”, а „който контролира миналото, контролира бъдещето”.
Живеем във феноменален абсурд. Повтаряме едни и същи въпроси като кой назначи Пеевски за шеф на ДАНС и истински ли са снимките на националиста, който вместо вода на Вардаро, пие водка на Варадеро, и не усещаме как биваме манипулирани чрез отклоняване на вниманието от същинския проблем на страната. Започвам да се чудя какво е това, в което живеем. Някога родителите ми го очаквали с копнеж и наричали демокрация, а днес с отвращение наричат преход. Доскоро не бях сигурна как да го наричам аз. Дали криворазбрана демокрация, охлокрация, или някакъв вид изродокрация, докато не разбрах значението на словосъчетанието тирания на мнозинството. Еврика! Народът спи, тук-там се намира някой ентусиаст, който наддава звук, мислейки, че гласът му е по-мощен от йерихонска тръба, а всъщност бива мигновено заглушен от армия наемници, която върши чер(ве)ната работа на менящите се олигарси. Но нека не им обръщаме повече внимание, отколкото заслужават, защото големият проблем на страната е разделението между плебеи и патриции, което ежеминутно расте. Бедните обедняват все повече, богатите пък забогатяват още повече, а за измислената средна класа единствената алтернатива се нарича Терминал 2. Целият проблем на обществото ни се състои в тиранията на мнозинството, което като хищна хиена дебне своята беззащитна жертва.
Миналата седмица в училище, подобно на своите съученици, имах задачата да изнеса реч. Попитах приятелите си дали знаят какво значи тирания на мнозинството. Отговорите им бяха умни и интригуващи, но не и правилни. Казах им, че много скоро ще разберат какво всъщност представлява тиранията на мнозинството в милата ни родина, защото това е темата, която избирам за своето представяне.
Речта ми започна с изясняване на фразата „тирания на мнозинството”. Обясних им, че за пръв път е използвана от Джон Адамс, човек чието име вероятно се срещали някъде в учебниците по история и едва ли си помнят, но пък какво губя, ако го спомена. Казват ни, че живеем в демокрация, нали? Подобно на останалите, приети за демократични държави, и България е страна, в която управляващите се избират чрез избори. Тази част от политиците, не винаги по-голяма, която успява чрез сила, а в някои случаи и с измама, да спечели изборите и състави мнозинство, поставя интересите си много над интересите на индивида и малцинствените групи, защото има собствена идеология. Така се създава активно потисничество, което наказва нехаресваното малцинство чрез така наречените демократични процеси. Тиранията на мнозинството е това всепроникващо зло на демокрацията, което залъгва обикновения гражданин, че живее свободно и има право на собствен избор. Или казано по-простичко- тиранията е самовластие на мнозинството, което потиска безправното малцинство, използвайки подтисничество, робство и тормоз.
Забелязах, че губя вниманието им, но не се учудих, все пак не им говоря нито за Валери Божинов, нито за Николета Лозанова. Тогава ги попитах дали осъзнават силата на тиранията, която ни управлява. Всички единодушно потвърдиха. Дори наивно споменаха имената на Хитлер и Сталин, на които нашите политици се опитвали да подражават. Всички бяхме категорични, че искаме демократична, европейска и нормална държава, а ни причиняват ориенталска, домодерна и псевдодемократична. А междувременно търпението на малцинството се изчерпва. Отрицателният прираст на населението е ужасяващ. Всяка година населението ни намалява с около 65 000 души. Ако тиранията се развива със същото темпо още 15 години, подобно на индианците, вероятно ще се намираме в някой резерват с табелка – българи. Днес тиранията на мнозинството е неизчерпаема. Тя е захапала свирепо своята жертва и бавно, бавно пие кръвта й, очаквайки с нетърпение да достигне последната й капка. Казват, че сред мнозинството хиени имало и нормални люде... само дето аз още не съм ги видяла, защото умело са се скрили (не в сараите на падишаха, надявам се). Не случайно хората са казали, че бръкнеш ли веднъж в кацата, медът ти се услажда.
Реших да им припомня и за моралната революция, която студентите подхванаха и която бе опитана да бъде сграбчена от различни PR агенции, целящи да изместят единия олигарх, за да назначат този, за когото работят, на негово място, докато фабрикуват съгласие и насаждат „правилните” вярвания и ценности у хората. Тогава изведнъж разгневената ми другарка, пардон, учителка ме прекъсна. Каза ми, че часът не трябва да се политизира. Отговорих й, че аз не пропагандизирам и няма нищо нередно в речта ми. Съучениците ми също наддадоха вик, но всичко беше безполезно. Беше ми наредено да приключвам. Нямаше смисъл да се съпротивлявам, все пак съм по-низша в йерархията...
И без друго трябваше да приключвам, избрах да им разкажа една история за финал.
- Вълци, вълци... – отново викаше лъжливото овчарче.
- Защо ги лъжеш? – попитах го аз.
- Аз ги лъжа, че има вълци, те си мислят, че има стадо!- отговори лъжливото овчарче, протягайки ръка към чевермето.
И така моята реч приключи. Реабилитирането на социалното мислене днес не се осъществява чрез възрожденска поезия, не се осъществява и с революция, сигурна съм, че не се осъществява и в училище.Докато премиерът минава през задния вход, страната ще продължава да върви назад, а тиранията на мнозинството няма да остане мит, а ще ще продължи да си бъде реалност. Каква антиутопия...
Още веднъж честита нова година, скъпи оруелци!
Толкова от мен. „Войната е мир. Свободата е робство.”
Виктория Готева
Posts
0 comments:
Post a Comment