Протест и смисъл

Академично есе, автор: Марияна Тодорова
Курс по журналистика в Учебен център The Passionate Shepherd 

С началото на последните протести в главата ми започнаха да се шляят разни мисли, лутащи се като пияница със завързани очи. Те се клатушкаха в двете крайности и избълваха не особено красиви неща по адрес на доста „невинни” хора. Чувствах се сякаш един от любимите ми Шекспирови персонажи се беше вселил в мен. Да протестирам или не — туй е въпросът. Дали има смисъл от протеста и мисъл в протеста?

Знаех, че има нещо гнило в България, усещах задушаващия аромат на остаряло мислене, праха, засипал ценностите, и миризмата на корупция (англ. corrupted -разлагащ се,гниещ ). Но все не се решавах да прекрача въображаемата бариера на спокойствието , в което се заблуждавах , че живея. Не протестирах ,защото не знаех срещу кое по-точно да протестирам. Никога не съм харесвала тези хора,които се бунтуват срещу нещо само защото им харесва да са анти, или защото масата го прави. Но мисля, че винаги трябва да вземаме страна, неутралитетът помага на потисниците, никога на жертвите. Мълчанието насърчава мъчителя, никога мъчения. Смисълът на протеста е да бъдеш себе си и да се бориш за това, в което вярваш.

Протестите съществуват откакто на човек е дадено правото на лична позиция. Всеки мислещ човек си е задавал въпросите:

Кой би понасял гаврите и бича

на времето, неправдата на силния,

на гордия презрението, мъките

горчиви на отвъргната любов,

потъпкването на законите,

безочието на властта, онуй

презрение, което получава

смиреното достойнство във награда

от недостойнството — кой би търпял

това?

Днес имаме същите проблеми като на датския принц, но за съжаление ние не сме от кралско потекло. Има много хора ,които се правят на луди, и Лаертовци, и Офелии, и разбира се, вечно обмислящите и рядко действащите Хамлетовци. Обаче ние имаме нещо, което в Елсинор не е съществувало. Имаме фейсбук. Aко Хамлет имаше фейсбук, може би щеше да постне някой драматичен, сърцераздирателен статус за това колко страда за баща си, или за това колко е несправедлив животът. Представяте ли си какво можеше да стане, ако принцът беше събрал съподръжници и си бяха организирали един протест срещу лошия чичо? Интернет е глашатаят, информиращ и събиращ хора от всякакви нива на социалната йерархия, които виждат един и същи смисъл в протеста.

Преди да стана пълнолетна, си мечтаех за дните, когато ще бъда „свободна”. Предполагам всички бъдещи възрастни предусещат трепетното вълнение от предстоящи приключения, копнеят за шанса да взимат собствени решения и да се чувстват самостоятелни. Когато навърших 18 години обаче, вместо пеперуди в стомаха получих шамар в лицето. Нямаше я тази свобода за която мечтаех, нямаше я и властта. Общо взето всичко беше същото, освен че имах повече отговорности. Моментът, в който се почувствах наистина пораснала, беше, когато отидох на протест,тогава усетих ,че притежавам някаква власт,че нещо зависи от мен. „Дълг на младостта е да отправи предизвикателство на корупцията” -Кърт Кобейн. Макар че протестирането ми не постигна голям успех, спечелих нещо дори по-ценно,една малка Нирвана, гражданските ми сетива се пробудиха ,хранейки се от силата на младостта и на желанието за по-добро.Тогава протестът доби смисъл за мен.

Чудих се дълго откъде произлиза думата протест. Дали има желание да тества? Или може би има връзка с това, че понякога прелива от тестостерон? Всъщност думата протест е с доста значения, но може би вдъхновението е едно от най-забележителните ѝ проявления. Революции, протести и въобще всяка форма на неподчинение и борба срещу властта често са необходимият строителен материал, с чиято помощ се изграждат едни от най-стабилните романи. На барикадата в Париж, в Берлин, в Мъглиж, във фермата и къде ли още не. Протестът е олицетворение на човешкото,на копнежът по непознатото,но по-добро бъдеще, а именно там е смисълът- в красивото хуманистично отстояване на ценностите.

Протестът е необходимото диво, което унищожава стереотипите и утвърдения ред, за да създаде един по-усъвършенстван негов вариант. Централните площади са арена на сблъсъка между Дионисий и Аполон, вечната битка между ред и хаос, в която няма загубил, защото винаги печели човечеството. Революцията подсказва нуждата от еволюция. А всеки протест, който се бори за смислена кауза, допринася за развитието на обществото.

Posted in: журналистическо есе,изпит по журналистика,протест и смисъл,тема по журналистика